Получих заповед за изпълнение. Какво следва?
С издаването на заповед за изпълнение се поставя началото на заповедното производство по Гражданския процесуален кодекс. Заповедното производство се използва изключително често, особено в случаите на задължения, възникнали от банков кредит или за битови разходи, които най – често са периодични и са свързани със задължения към ЧЕЗ, Водоснабдяване, Топлофикация, мобилни и кабелни оператори и др.
Случаите, в които се издава заповед за изпълнение все пак са ограничен брой. Това означава, че не е възможно за всяко едно задължение да бъде издадена такава заповед. В българското заповедно производство съществуват два вида заповед за изпълнение – тази по чл. 410 от ГПК и тази по чл. 417 от ГПК (за незабавно изпълнение). В зависимост от това пред коя от двете заповеди сме изправени се разграничават техните характеристики и защитата срещу тях. Предвид обстоятелството, че заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е сравнително по – често срещана, в настоящата статия ще разгледаме само нея. Особеностите на заповедта за незабавно изпълнение и формите на защита срещу нея, ще оставим за отделен коментар.
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК по – нататък в изложението ще наричаме за краткост просто „заповед за изпълнение“. Тя се издава за изчерпателно изброени задължения. Това са:
1. задълженията по вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд.
2. задължения за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължения да я върне (напр. при договор за наем на автомобил или при заем за послужване). Такава заповед може да се издаде и за предаването на движима вещ, която е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението. Последният случай ще бъде налице, напр., при договор за покупко – продажба, по който продавачът не е предал продадената вещ).
Производство по издаване на заповедта за изпълнение
Производството по издаване на заповедта за изпълнение започва по инициатива на кредитора чрез подаване на заявление до съда. В тридневен срок от получаването му той издава исканата заповед за изпълнение и връчва препис от нея на длъжника.
Как да се защитим?
Защитата срещу издадената заповед за изпълнение може да се прояви на две нива – в заповедното производство и в исковия процес. Преценката кой от видовете защита следва да се предприеме се прави за всеки конкретен случай според обстоятелствата по казуса.
Защита в заповедното производство
Защитата в заповедното производство се осъществява чрез подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение. То може да се отнася до части от заповедта или до цялата заповед. Обосноваване на това възражение не се изисква. Иначе, казано, достатъчно е в него да се напише просто „Не дължа.“. Съществуват, обаче, две изключения от това правило. На първо място, едно от изключенията се отнася за случаите, в които длъжникът е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в рамките на едноседмичния срок за доброволно изпълнение, който се съдържа в нея. В този случай към възражението следва да се приложат доказателства за осъщественото изпълнение. На второ място, в случай че длъжникът с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи заплащане на направените от кредитора в заповедното производство разноски.
ВАЖНО! Възражението срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът може да подаде в едномесечен срок от връчването ѝ. Спазването на този срок е от изключително значение, тъй като той не може да бъде продължаван.
Като последица от подаването на възражение в едномесечния срок се явява указанието на съда до заявителя – кредитор да предяви иск за установяване на вземането си. Този иск следва да бъде подаден също в едномесечен срок. В противен случай заповедта за изпълнение се обезсилва.
Защита в исковия процес
Упражняването на защита чрез възражение в заповедното производство активира нуждата от защита в исковия процес, ако заявителят спази едномесечния срок.Необходимостта от защита в исковия процес след представяне на възражение в рамките на заповедното производство произтича от факта, че при подаване на възражение от страна на длъжника се счита, че вече е налице правен спор по отношение на вземането, което се търси чрез искането за издаване на заповед за изпълнение. В тази връзка, единствено компетентен да реши такъв спор е съответния първоинстанционен съд.
Основното средство за защита в исковия процес, образуван след подаване на възражение, е възражението за давност. То трябва да бъде предявено най – късно в срока за отговор на исковата молба.
Защита срещу претенции за изпълнение на задължения, чиято погасителна давност е изтекла.
Защита по исков ред по инициатива на длъжника
Длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.
Последици от неподаване на възражение
Когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, или след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта. С това действие заповедното производство приключва и се отваря възможност за започване на изпълнителен процес. Това ще се случи, когато кредиторът подаде молба до ЧСИ за образуване на изпълнително дело срещу длъжника.
Как да преценим кое средство за защита да използваме?
Както вече споменахме, преценката за вида на конкретното средство за защита, което е препоръчително да се използва зависи от обстоятелствата по съответния случай. Съществуват, обаче, някои особени обстоятелства, които следва да се вземат предвид преди извършването на тази преценка.
На първо място, в случай че задължението, за изпълнението на което е издадена заповед за изпълнение не е погасено по давност и липсват други основания за недължимост, подаването на възражение може да доведе до възлагане на допълнителни разноски в тежест на длъжника. Това ще се случи, ако кредиторът успее да докаже основанието и размера на вземането си в исковия процес, който би започнал въз основа на направеното възражение.
На второ място, при подаване на възражение и образуване на исков процес въз основа на него, законодателят придава обратно действие на прекъсването на давността. В този случай, давността се счита за прекъсната от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, а не на иска за установяването на вземането.
На трето място, в случай че давността за предявеното вземане е изтекла, което е често срещана хипотеза, възражение срещу издадената заповед за изпълнение е препоръчително да се направи. В този случай, както споменахме по – горе, кредиторът ще има право да предяви иск за установяване на вземането си. В рамките на този процес, длъжникът може да повдигне възражение за изтекла погасителна давност. Последиците от предяваване на това възражение в рамките на образуван от кредитора исков процес ще спести на длъжника време и нерви. Освен това, уважаването на възражението за давност от страна на съда ще доведе не само до отпадане на задължението, но и до заплащане на направените от длъжника разноски за защита.
В заключителен коментар
Както видяхме, заповедното производство е едно изключително улеснено, ускорено и често срещано в практиката производство за събиране на неплатени задължения. Също толкова често, при получаване на заповед за изпълнение, длъжниците изпадат в паника, смятайки че положението е неспасяемо. Това, обаче, не винаги е така. Именно, поради факта, че производството е улеснено и ускорено, законът предоставя на длъжника достатъчно ефективни средства за защита. Разбира се, тези средства са предоставени и при отчитане на интереса на кредитора. При наличието на правилна преценка и навременно упражнена защита, може да се окаже, че кредиторът няма да успее да докаже наличието на вземането си.
За да бъдат защитени добре вашите права и законни интереси и да не пропуснете да направите своевременно необходимите възражения, не се колебайте, а потърсете юридическа помощ от адвокат, за да не трябва да плащате задължения, които не дължите.
Адвокатска кантора “Баракови” разполага с богат опит в успешното осъществяване на правна помощ, защита и съдействие на длъжници по изпълнителни дела и заповедни производства.
адвоакт Рангел Бараков, АК – Благоевград, тел. 0899885191